Докато българските магистрали „Тракия“ и „Струма“ продължават да бъдат сцени на трагични инциденти с тежки жертви, съседният ни Гърция предлага изненадващ контраст. Преди две десетилетия гръцките пътища също са били сред най-опасните в Европа, но днес страната е посочена от Европейската комисия като един от лидерите по подобрение в пътната безопасност.
Статистиката е безпощадна и разкрива сериозен проблем в България. При население от около 6,4 милиона души, у нас загиват между 450 и 500 души годишно, докато в Гърция, с население от над 10 милиона, броят на жертвите е сходен (500–550). Това означава, че рискът от фатален изход при катастрофа в България е с около 42% по-висок, като показателят е 71 загинали на милион жители срещу 50 в Гърция.
Успехът на Гърция не е случаен, а е резултат от мащабни инвестиции в инфраструктурата. Изграждането на модерни коридори като Egnatia Odos и Olympia Odos замени старите, опасни двулентови пътища с разделени платна и модерни мантинели. Особено внимание е отделено на т.нар. „черни точки“ – около 7000 опасни участъка бяха реновирани с нова сигнализация, маркировка и настилки, за да се сведе до минимум рискът от сблъсъци.
Освен физическата промяна на пътищата, гръцките власти заложиха на „желязната ръка“ и дигитализацията. Въведена е масова система от хиляди камери, които автоматично засичат скорост, преминаване на червен сигнал, използване на телефони и липса на колани или каски. Паралелно с това се прекрати практиката за „прощаване“ на глобите, което направи санкциите реално възприети и възпиращи за нарушителите.
Стратегията обхваща и специфични групи рискови шофьори. Поради големия брой мотоциклети в страната, бяха въведени специални програми за обучение и строг контрол върху каските. В градските райони и около училищата се разшириха зоните с ограничение до 30 км/ч, което значително намали тежките инциденти с пешеходци и велосипедисти.
Ключът към всичко това е наличието на дългосрочна национална стратегия с конкретни цели за периода 2011–2030 г., която цели намаляване на жертвите с 50%. Този систематичен подход, съчетаващ образование, инфраструктура и безкомпромисен контрол, е модел, който българските институции биха могли да следват, за да спрат кръвните реки по нашите пътища.