Българският сектор на храните навлиза в ера на засилен държавен надзор. След първоначалния фокус върху млечните продукти, министерството на земеделието разширява обхвата на проверкита, обхващайки вече и месото, както и производството на плодове и зеленчуци. Целта е пълна проследимост и гарантирано качество на всичко, което попада на трапезите ни.
Досегашната ситуация в земеделието е определена като критична, приличайки на „разграден двор“, където липсата на точни данни за реалните обеми на производство и внос е правила управлението на сектора почти невъзможно. В новия подход земеделието се разглежда не просто като икономическа дейност, а като въпрос на национална сигурност, изискващ стриктен контрол и прозрачност.
Анализът на ситуацията разкрива и системни проблеми, свързани с Общата селскостопанска политика на ЕС. Вместо да служи като щит за европейските фермери, реформите през последните 16 години често са създавали изкуствена конкуренция между самите членски държави, което допълнително е затруднило местните производители.
Един от най-тежките удари по българския стопанин и крайния потребител е надмерният брой посредници. Примерът с черешите е показателен: докато фермерът получава едва 90 евроцента за килограм, крайната цена в магазина скача до 4 евро. Тази огромна разлика в цената е резултат от верига от прекупвачи, които присвояват добавената стойност.
Стратегическата цел е превръщането на българската храна в първи избор за гражданите, но амбициите не спират до вътрешния пазар. Правителството се стреми към засилен износ на продукти с висока добавена стойност, с което България да заеме стабилни и конкурентоспособни позиции на международната сцена.