Въпросът за полетите на Делян Пеевски и Десислава Атанасова се превърна в нещо повече от политически скандал, превръщайки се в тест за законността на държавните институции. Основният фокус вече не е върху дестинациите на пътуванията, а върху процедурата по извличане на данните от системата PNR. Когато чувствителна информация се използва за публични внушения, се появява рискът държавата да е престъпила границите на закона в името на политическия ефект.
Системата Passenger Name Record (PNR) е създадена за сигурност и борба с тежки престъпления и тероризма, а не като инструмент за политическо разследване. Достъпът до нея е строго регламентиран и се осъществява чрез ДАНС само при наличие на конкретни критерии или активни разследвания. Ако извличането на данни не е подкрепено с доказателства за сериозно престъпление, това може да се счита за директно нарушение на правилата за защита на личните данни.
Тук се появяват три критични въпроса: истинността на информацията, законността на нейното събиране и съответствието с GDPR. Публичното оповестяване на такива данни без безупречна процедура не само застрашава личното пространство, но и може да доведе до разследвания за злоупотреба с власт, особено ако първоначалните искания са били базирани на невярна информация.
Техническите детайли, като използването на различни паспорти за влизане и излизане от държави, са трудни за осъществяване, но не и невъзможни. Важно е обаче да се разбере, че PNR и масивите на ГДБОП и Граничната полиция са различни инструменти. Прозрачността относно това кой точно е поискал справката и с каква цел е единственият начин да се избегне имиджов удар по управлението.
В контекста на националната сигурност, назначаването на Пламен Тончев начело на ДАНС се разглежда като логична стъпка за възстановяване на ефективния контрол в службата. Подобен контрол е бил липсвал и в случая с незаконния комплекс на Олег Невзоров край Варна, където въпреки докладите на ДАНС за пране на пари, държавната администрация е проявила неефективност и законодателни пропуски.
Накрая, геополитическите рискове за България остават високи, особено по отношение на санкциите срещу Русия и активите на „Лукойл“. Опитите за балансиране между европейските ангажименти и вътрешнополитическите интереси могат да доведат до загуба на ключови дерогации за руски петрол, което поставя страната в уязвима позиция.