След години в епицентъра на футболните страсти и административните битки, Валентин Михов днес е открил своя мир в простотата. На 72 години бившият президент на БФС сменя стадионите с театралните сцени, картите и удоволствието от мачовете, гледани от трибуните, а не от ложата.
С една щипка самоирония и много честност, той споделя нещо неочаквано: че най-голямото му пропуснато „умение“ е било това да не се е научил да краде и да върти схеми. За него това е „грешката“, която го е оставила далеч от богатството на корумпираните, но близо до собствената му съвест.
Пътят към това спокойствие обаче не е бил лесен. Михов си спомня с горчивина как политическият натиск и корупцията в управлението са сринали бизнес начинанията му, довеждайки до фалирването на фирмата му. Днес той живее единствено с държавната си пенсия, но приема това като цената на честността в една трудна среда.
Въпреки преживяните кризи – както здравословни, така и лични, включително дори поръчкови посегателства от бизнес партньори – той не е загубил човечността си. Основният му приоритет сега е семейството, грижите за 94-годишната си майка и радостта, която му носят внучките.
За Валентин Михов животът е дал своя окончателен отговор: парите са преходни и никой не ги носи в гроба. Той остава оптимист, вярвайки, че истинското богатство се крие в добрините, които оставяме след себе си, а не в цифрите по банкова сметка.