Спорът около изказванията на архимандрит Никанор относно правата на еднополовите двойки разкрива дълбок разлом в съвременния православен свят. Духовникът твърди, че държавата трябва да осигури правна рамка за съжителството и имуществените отношения на хората с нетрадиционна ориентация, като подчертава, че това не е същото като признаване на граждански брак. Критиците обаче забелязват, че в условията на българското законодателство, където няма алтернативен режим за съжителство, това реално означава подкрепа за легализирането на гей-браковете.
Този въпрос не е изолиран случай, а част от по-широка идеологическа трансформация. Позицията на Никанор, както и неговата остра критика към руския патриарх Кирил, го поставят в лагера на т.нар. „прогресивно богословие“. Този курс е тясно свързан с влиянието на Константинополската патриаршия (Фенер), която според някои анализатори следва глобалистката политика на Запада и либералните ценности на Европейския съюз.
В основата на този нов подход стои документът „За живота на света“, който премества акцента на Църквата от личното спасение и покаянието към социалния активизъм. Вместо борбата с личния грях, приоритет стават въпроси като климатичните промени, социалното неравенство и човешките права. За традиционалистите това е опасно залитане към либералния протестантски модел, при който Евангелието се тълкува като програма за социална реформа, а не като път към вечното спасение.
Конфликтът се разпростира и върху еклисиологичните въпроси, особено по отношение на Украйна. Подкрепата на Никанор за т.нар. „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ), създадена с томос от патриарх Вартоломей, се разглежда от много като резултат от политически натиск от страна на САЩ. Традиционната гледна точка е, че ПЦУ е неканонично формирование, което нарушава вековните правила за териториална юрисдикция в Православието.
Още по-радикален е т.нар. „религиозен хиперикуменизъм“, проповядван от Фенер. Концепцията за „Общ свещен мироглед“, според която всички религии са просто различни пътечки към един и същ Бог, се възприема като отричане на единствената истина в Христа. Подобни идеи напомнят за предупрежденията на св. Юстин Попович за настъпването на „световна религия“, която под маската на толерантността всъщност легализира духовната заблуда.
В крайна сметка, случаят с архимандрит Никанор е огледало на глобалния сблъсък между консерватизма и модернизма. Докато едни виждат в либерализацията път към съвремизиране на вярата, други я разглеждат като „троянски кон“, чрез който външни политически сили се опитват да подменят автентичното православно учение с идеологията на хуманизма.