Докато светът с напрежение следи за новите искри между Вашингтон и Техеран, Йерусалим изглежда заложил на стратегията на внимателното наблюдение. За Израел настоящата нестабилност не е повод за паника, а по-скоро стратегическо предимство, което позволява на страната да постигне целите си, без да поема пряк военен риск в момента.
Министърът на финансите Бецалел Смотрич ясно дава сигнал, че Израел няма интерес да се включва в текущите военни сблъсъци. Вместо това, фокусът се измества от бойното поле към икономическия натиск. Основната цел остава отслабването на Иран, но пътят към това според израелското ръководство минава през финансово задушаване и икономически мерки, а не през нови фронтални атаки.
Този предпазлив подход е продиктуван от тежките уроци от миналото. Спомените от ескалацията в края на февруари, когато съвместна операция на САЩ и Израел доведе до смъртта на аятолах Али Хаменей, все още са свежи. Тогава светът усети последствията от регионалния хаос, когато блокирането на Ормузкия проток предизвика сериозна глобална инфлация.
В настоящия момент регионът отново е в центъра на напрежението. Американските въздушни удари в Иран и ответните нападения на Техеран срещу бази в съседните държави поддържат атмосферата на война, но Израел избира да остане в позицията на наблюдател, който извлича полза от ситуацията.
Въпреки че през април бе договорено прекратяване на огъня и по-късно двете страни подписаха Меморандум за разбирателство, мирът остава изключително крехък. Липсата на дългосрочно решение подсказва, че конфликтът е в състояние на замръзване, а не на окончателно приключване, което прави тактиката на Израел за „изчакване и икономическо притискане“ най-логичния избор за момента.