Представете си свят, в който пластмасовата бутилка или алуминиевата кена вече не са просто отпадък, а ценен ресурс. България се подготвя за фундаментален преход към т.нар. кръгова икономика чрез въвеждането на национална депозитна система. Вместо да завършват в жълтите контейнери – където често се замърсяват с битов боклук – опаковките от вода, безалкохолни напитки и бира ще се връщат в търговските обекти, превръщайки се в суровина за новите продукти.
Механизмът е прост и стимулиращ: при покупката на напитка потребителят ще заплаща малка такса – вероятно около 10 евроцента. Тази сума не е данък, а депозит, който се възстановява напълно в момента, в който празният амбалаж бъде върнат в магазина. Целта е амбициозна – да се постигне до 90% събираемост на чист материал, което ще позволи почти всички рециклирани бутилки да бъдат превърнати в нови.
Интересен е и финансовият модел: изграждането и поддръжката на тази система ще струват около 100 милиона евро, но цялата тежест ще падне върху индустрията на напитките. Това е приложение на принципа „замърсителят плаща“, който е в основата на европейските изисквания. В момента България е под натиска на Европейската комисия и рискува тежки финансови санкции, ако не въведе системата до края на 2026 г.
От гледна точка на бизнеса, особено на пивоварите, настоящата ситуация е абсурдна. Гражданите на практика плащат три пъти за управлението на опаковките: чрез таксата смет, чрез продуктовата такса в цената на продукта и накрая чрез наказателните такси, които държавата плаща към ЕС. Ефективната депозитна система е единственият начин да се прекъсне този порочен кръг.
Според европейските регламенти, до 2030 г. всяка пластмасова бутилка трябва да съдържа поне 30% рециклиран материал. За да се постигне това, е необходим прозрачен модел, управляван от независимо дружество без цел за печалба, което да гарантира логистиката и чистотата на материала. Въпреки че законопроектът е готов и е преминал през обществени консултации, бизнесът все още изисква повече яснота и диалог с Министерството на околната среда и водите, за да се избегнат грешки при внедряването.