Нашето тяло е сложна химическа лаборатория, която постоянно излъчва сигнали, често незабележими за нас. Когато обаче се появи болест, особено при наличието на туморни клетки, те започват да отделят специфични химикали, които променят личния ни мирис. Това явление не е просто любопитно, а е предмет на сериозни изследвания от Каролинския институт в Швеция и специализирани центрове за сетивата в САЩ.
Науката вече разработва „електронни носове“, способни да диагностицират рак на гърдата чрез анализ на дъха. Но не само машините са ефективни – кучетата демонстрират изумяваща точност, достигаща до 90% при разпознаване на рак на яйчниците, както и при диабет и рак на белите дробове. Дори плодовите мушици променят поведението си, когато усетят специфичните миризми, излъчвани от пациенти с онкологични заболявания.
Някои състояния имат много характерни „аромати“, които могат да бъдат ключови за ранното откриване. Например, при диабет дъхът често напомня на ацетон, докато проблемите с черния дроб могат да се проявят като мирис на сурова риба. Инфекциите на пикочните пътища пък придават на урината типичния остър мирис на амоняк.
Други заболявания имат още по-необичайни признаци. Тифусната треска може да напомни на прясно изпечен хляб, а жълтата треска се свързва с мирис на месо. При рубеола се усеща аромат, подобен на прясно искубани пера от домашни птици, докато възпалението на лимфните възли може да напомни на остаряла бира.
Дори психичното здраве и тежките системни болести оставят своя отпечатък върху миризмата на тялото. Потта на хората със шизофрения често мирише на оцет. В някои случаи близките на болни откриват заболяването по-рано от лекарите – споделят се истории за усещане на миризма на гниене при рак на простатата, което служи като първи, макар и стряскащ, биологичен сигнал за опасност.