Опитът за сливане на Комисията по досиетата с Държавна агенция „Архиви“ не е просто административна промяна, а потенциален удар по прозрачността и историческата памет. Тази стъпка, предложена от управляващото мнозинство, предизвиква сериозни опасения за бъдещето на документите, които разкриват мрачните страници на комунистическото минало.
Най-големият риск е свързан с достъпа до информацията. Организациите на репресираните и жертвите на „възродителния процес“ се опасяват, че преместването на огромния архив може да доведе до загуба или дори умишлено унищожаване на ключови документи. Когато паметта се централизира в един орган, рискът от цензура нараства.
Аргументът за бюджетни икономии изглежда необоснован. С настоящия си бюджет Комисията по досиетата е сравнително скромна, а голяма част от щатните ѝ бройки дори не са заети. От друга страна, логистиката по пренасянето на 15 000 линейни метра документи ще изисква огромни финансови и административни ресурси, които вероятно ще надхвърлят всякаква очаквана печалба.
Обещанията за ускорена дигитализация също изглеждат като мираж. Статистиката е безпощадна: Държавна агенция „Архиви“ управлява над 96 000 линейни метра документи, но само един процент от тях са дигитализирани. В такава ситуация надеждата, че новите архиви ще бъдат обработени по-бързо, е неоправдана.
Освен техническите проблеми, съществува и сериозен политически риск. Докато сегашната Комисия се избира с широко представителство в Народното събрание, което гарантира известна степен на баланс, председателят на държавната агенция се назначава директно от Министерския съвет. Това превръща достъпа до истината в инструмент, контролиран изцяло от правителството.
