Представете си празни рамки, които от над осем десетилетия напомнят за една от най-мрачните глави в историята на изкуството. Музеят на изящните изкуства в Орлеан не просто пази история, той води истинска детективска борба, за да възстанови своята идентичност, разкъсана от нацистката окупация през 1940 година.
Всичко започва с бруталния нахлув на 16 юни 1940 г., когато хитлеристите превръщат филиала на музея „Пол Фурше“ в своя личен склад за плячка. В рамките на няколко дни стотици шедьоври изчезват в неизвестност, оставяйки след себе си културна дупка, която до днес не е запълнена. Сред най-тежките загуби са редки творби от ателието на Рафаело, портрет на Жан-Симеон Шарден и ренесансова работа на Лоренцо Коста.
За да пробие мълчанието на годините, директорът Оливия Воазен стартира нестандартна кампания под името „Издирва се“. Вместо сухи архивни записи, музеят залага на визуална стратегия с плакати, които наподобяват обяви за разпитвани престъпници, но в случая „престъпниците“ са изгубените картини. За да се облегчи търсенето в глобален мащаб, е създаден и специализиран дигитален каталог, достъпен за търговци и аукционисти по целия свят.
Тази смелост носи първите плодове. Сърцебиенето на музея се ускорява, когато от Германия пристига писмо от колекционери, които откриват странен етикет с надпис „Musée d’Orléans“ на гърба на пейзаж от Ашил-Етна Мишалон. Този акт на честност води до връщането на творбата, последвано от още един етюд на същия автор – „Смъртта на Орландо“.
Един от най-емоционалните моменти в това възстановяване е завръщането на главата на статуя на Жана д’Арк, дело на Арман льо Веел. Скулптурата е оцеляла благодарение на смелостта на обикновен френски гражданин, който я спасява по време на бомбардировките.
Въпреки тези успехи, пътят пред Орлеан остава дълъг. Над 400 произведения все още са в неизвестност, разпръснати в частни колекции или забравени в тъмни мазета. Музеят обаче не спира да вярва, че всяко произведение на изкуството рано или късно се стреми да се върне у дома си.