България се опитва да балансира между международните санкции и вътрешната енергийна стабилност. Министърът на икономиката Александър Пулев обяви, че държавата вече е предприела стъпки за осигуряване на работата на рафинерията в Бургас, като са подадени необходимите документи за удължаване на санкционните изключения. Важно е да се отбележи, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ не преработва руски петрол, а дейността на комбината е под строг държавен контрол.
За да се гарантира, че страната няма да остане без горива, се подготвя промяна в законодателството. Предложението е обектите на „Лукойл“ в България да придобият статут на обекти с национално стратегическо значение. Това ще даде на държавата по-големи лостове за защита и ще предотврати рискове при евентуална смяна на собствеността или внезапно спиране на производството. Паралелно с това ще бъде възложен международен одит, който да изясни финансовото състояние на дружествата и стриктното спазване на санкционните изисквания.
По отношение на американските лицензи, ситуацията е разграничена. Докато за международните активи на руската компания срокът за преговори е удължен до август 2026 г., за четирите български дружества на групата действа отделен лиценз, валиден до октомври същата година. Проверките на портфолиото с доставчици, извършени чрез института на особения търговски управител, не са открили нарушения на санкционния режим или работа с забранени контрагенти.
На друг фронт, правителството се връща към масата за преговори с германския отбранителен гигант „Райнметал“. Досегашните договорености са оценени като недостатъчни за защита на българския интерес, което налага стартиране на разговорите от начална позиция. Анализът на проекта разкрива сериозни структурни дефицити и липса на ясна финансова обосновка за инвестицията, която първоначално е била за 400 млн. евро, но е нараснала до близо 700 млн. евро.
Критиките са насочени и към предишното управление, което е използвало счетоводни трикове с ВМЗ-Сопот, за да създаде илюзия за наличието на средства. Чрез циклично увеличение на капитала, последвано от връщане на средствата в бюджета като дивидент, е било създадено впечатление пред европейските партньори, че България разполага с необходимия ресурс. Сегашният кабинет отказва да продължи по този модел и търси нова, прозрачна финансова и договорна рамка, която да не натоварва държавата с необосновани задължения от близо 1,5 млрд. лева.