Президентът Илияна Йотова взе стратегическо решение да не наложи вето върху Държавния бюджет за 2026 г., като официално го обнародва. Този ход не е знак за пълно одобрение на фискалния документ, а по-скоро опит за предотвратяване на институционален хаос в критичен за страната момент.
Основният мотив зад това решение е стремежът към финансова стабилност, особено предвид прехода към еврото и натиска от Европейския съюз. България вече е в процедура по прекомерен дефицит, което прави всяко допълнително забавяне или връщане на бюджета в парламента рисковано. Според президентската институция, несигурността би била по-вредна от недостълните параметри на самия закон.
Въпреки обнародването, държавният глава не скри критичния си поглед върху състоянието на публичните финанси. Подчертана бе тревожната картина с над 3 милиарда евро неразплатени задължения към фирми и общини, както и фактът, че около 1 милиард евро приходи вече са събрани авансово и няма да влязат в текущия бюджет. Йотова подчерта, че е настъпил моментът държавата най-после да изчисти старите си сметки.
Сериозни забележки бяха изказни и по отношение на законодателната хигиена. Президентът изрази недоволство от практиката да се променят действащи закони чрез преходни разпоредби в бюджета, вместо чрез отделни процедури с обществено обсъждане и оценка на риска. Допълнителен проблем е фактът, че бюджетът влиза в сила с обратно действие от 1 януари, въпреки че е приет едва през юли, което прави планирането на разходите изключително трудно.
Политическото напрежение обаче не изчезва с подписа на президента. Партии от управляващото мнозинство и опозицията, включително ГЕРБ-СДС и ПП, сигнализират за намерение да сезират Конституционния съд. Основният спор е около заложения дефицит, който надвишава 3% и според тях противоречи на Конституцията. Дори и да се стигне до съдебни спорове, фискалната рамка ще остане в сила, освен ако конкретни текстове не бъдат обявени за нищожни.
Завършвайки анализа на текущата ситуация, Йотова припомни, че вече е разписала и бюджетите на НЗОК и ДОО, при които не са открити фискални или конституционни проблеми. В случая с основния бюджет обаче, решението за обнародяване бе продиктувано от нуждите на стотици организации и фирми, които имат нужда от яснота, за да планират дейността си за останалата част от годината.