Сто дни са достатъчно, за да се разбере дали едно правителство има визия или просто запълва празното място в управлението. Според проф. Росен Стоянов, настоящият кабинет страда от критичен дефицит – липсата на ясна управленска програма, която да служи като основа за всички държавни политики.
Вместо смели стъпки и концептуална рамка, наблюдаваме опити да се оправдаят липсата на действия с финансовите ограничения. Аргументът, че бюджетът „не е техен“, се разглежда не като обективна пречка, а като проява на липсата на политическа воля за реални промени в страната.
Надеждите, че Бюджет 2027 ще бъде моментът на истината и ще разкрие истинските намерения на управлението, изглеждат неоправдани. Отлагането на отговорността за бъдещето е симптом за липса на експертиза, като е малко вероятно хората, които управляват в момента, да създадат нещо радикално различно от досегашното.
Политическият пейзаж в център-дясно пространство също не обещава много. Вътрешните интриги и взаимното „отстрелване“ на кадрите, които биха могли да бъдат конкурентоспособни, правят идеята за обединение около един кандидат за президентските избори практически невъзможна.
Всичко това се случва на фона на дългогодишното влияние на Румен Радев, който през последните девет години доминира над процесите в държавата, често чрез служебни правителства, което допълнително усложнява пътя към стабилно и самостоятелно управление.