Системата за осигуряване в България често изглежда като математическа загадка, в която реалният принос на гражданина остава на заден план. Многото от нас вярват, че годините трудов стаж са гаранция за сигурна старост, но данните разкриват една по-неудобна истина: за стотици хиляди хора минималната пенсия не е просто праг, а единствен спасителен пояс.
Ако държавата реши да премахне минималния размер на пенсиите и да премине към модел, при който всеки получава точно според внасените осигуровки, ударът ще бъде катастрофален за над 800 000 българи. За тези хора действителната сума, изчислена по формулата, е по-ниска от законовия минимум. Най-тежката ситуация е за над 741 хиляди души, чиито реални пенсии са с повече от 30 лева под прага.
Тази огромна разлика се запълва от държавната хазна, която всеки месец доплаща около 73,7 млн. евро, за да гарантира, че пенсионерите няма да паднат под минималния лимит. Това превръща социалното осигуряване в хибрид между застраховка и социална помощ, където държавата фактически субсидира недостига на осигурителен принос.
Коренят на проблема се крие в самата формула за изчисление. Тя не зависи единствено от стажа и доходите, а включва и политически определен коефициент (в момента 1,35%), който се променя с решения на парламента. Резултатът е парадоксален: хора с 40 години стаж могат да се окажат с реална пенсия под минималния размер, защото формулата не отразява коректно техния принос към системата.
Статистиката е тревожна – почти половината от всички пенсии в страната (45,5%) са в минимален размер. Това показва, че за огромна част от населението трудът през годините не е генерирал достатъчно капитал, за да осигури достоен живот без държавна намеса.
От другата страна на спектъра стои таванът за максималната пенсия, който в момента е 3400 лв. Докато за едни минимумът е спасение, за около 15 800 души този таван е ограничение. Поради липсата на индексация на максималния размер, много от тях получават по-малко от това, което им се полага по закон, което от своя страна спестява на бюджета 5,1 млн. лв. на месец.
В крайна сметка, българската пенсионна система балансира между политическите решения и реалните осигурителни вноски. Независимо дали става въпрос за минималния праг или за максималния таван, ясно е, че формулите за изчисление често остават далеч от реалността на трудовия принос.
