Изкуството губи един от своите най-светли стълбове. Тодор Балев, човек, чийто живот бе посветен на търсенето на красотата и предаването на знанието, си отиде на 91 години, оставяйки след себе си незаличима следа в сърцата на хората в Добрич.
Пътят му започва през 1935 година в село Хаджилар, Румъния, но истинското му призвание го отвежда в София, където завършва Художественото училище. Първите му стъпки като педагог са в Генерал Тошево, където между 1958 и 1962 година открива радостта от преподаването.
Годината 1963 бе повратна, когато Балев се присъединява към картинната галерия на Историческия музей в Добрич. Той не просто заема административен пост, а се превръща в архитект на местното изкуство, полагайки основите на художествения фонд чрез събирането на първите значими колекции от картини.
Стремежът към съвършенство го отвежда обратно в София, където през 1974 г. завършва Живопис в Художествената академия в класа на именития проф. Панайот Панайотов. След това той съчетава ролята на методист по изкуствата с преподаване в училището „Св. Климент Охридски“.
Особено място в наследството му заема тридесетгодишното ръководство на Школата по изобразително изкуство при Младежкия дом в Добрич. Тодор Балев вярваше, че изкуството е инструмент за личностно развитие, и помогна на поколения млади таланти да открият своя глас.
Неговото признание се разпростира от националния мащаб като член на Съюза на българските художници до най-високото местно отличие – званието „Почетен гражданин на Добрич“, което получава през септември 2023 година за своя огромен принос към културата.
Днес Художествената галерия в Добрич се сбогува с него с дълбока тъга, но и с благодарност. Макар четката му да е замлъкнала, цветовете и уроците, които остави, ще продължат да вдъхновяват бъдещите творци.