Турция не просто разширява инфраструктурата си, тя се стреми да се превърне в истински диктатор на енергийните цени в региона. Амбициозният план на Анкара е да трансформира пристанище Джейхан в огромен световен център за търговия с петрол, като за модел използва легендарното мегапристанище Ротердам в Нидерландия. Това е стратегически ход, който може да промени фундаментално баланса на силите в Средиземноморието.
Мащабите на проекта са впечатляващи. Чрез оптимизиране на тръбопроводите от Силопи до Джейхан и интеграцията с линията Баку-Тбилиси-Джейхан, Турция цели да управлява поток от 3 до 3,5 милиона барела петрол на ден. В цифри това означава, че една единствена държава ще контролира около 3,5% от целия световен пазар, което е огромен лост в международните преговори.
Икономическата полза от този план вече започва да се материализира. Чрез новото споразумение с Ирак за доставки от 750 000 барела дневно през Киркук-Хабур-Басра, Анкара очаква чиста печалба от около 500 милиона долара годишно. Паралелно с това се планира изграждането на нови рафинерии и модернизиране на капацитета за съхранение, за да се закрепи ролята на страната като регионален лидер.
Докато Европа се бори с енергийна несигурност, Турция демонстрира увереност. Подземните хранилища в Силиври и Туз Гьолю са запълнени до капацитета си, което осигурява спокойствие през зимата. Стратегията включва и придобиване на нови FSRU съоръжения, за да се увеличи гъвкавостта при приемане на газ и да се гарантира енергийната независимост.
Разбира се, такъв скок в влиянието не остава незабелязан от световните суперсили. Вашингтон подкрепя диверсификацията, но внимателно следи за спазването на санкциите срещу Русия. От своя страна Москва, макар и да цени отношенията с Турция, вижда в новия хъб потенциална заплаха за своя дългогодишен монопол върху тръбопроводния газ в региона.