Българският туризъм се изправя пред сериозно изпитание, което не се ограничава само до няколко скандални касови бележки, а се превръща в системна заплаха за конкурентоспособността на страната. Когато базови консумации като кафе, вода и традиционен таратор достигнат нива, които плашат потребителите, въпросът вече не е в това дали има „евтини варианти“, а в общото усещане за прекаляване.
Спорът между представителите на туристическия сектор разкрива две коренно различни гледни точки. Докато ресторантьорите твърдят, че пазарът предлага цени за всеки бюджет и че скъпите менюта в луксозните хотели не определят общата картина, експертите по устойчив туризъм предупреждават за опасно темпо на поскъпване. Проблемът не е в самото наличие на високи цени, а в това, че темпът на инфлация в българските заведения често е почти двойно по-висок от този в Гърция.
Сравнението с южните ни съседи е показателно. Докато в Гърция повишенията са по-плавни и предвидими, в България туристите се сблъскват с натрупване на високи такси в множество услуги едновременно. Това създава ефект на „ценовата капан“, при която дори най-обикновените разходи се превръщат в тежест за почивака.
Най-тревожният сигнал идва от зимния туризъм. Примерите с лоялни гости в Банско, които след 15 години посещения решават да пренасочат почивката си към Австрия или Италия, показват, че прагът на търпението е достигнат. Когато комбинацията от скъпи лифт карти, високи цени в ресторантите по пистите и общите разходи надвиши тези в Алпите, клиентът просто избира по-доброто съотношение между цена и качество.
Кризата обаче не е само в менютата на кръчмите. Липсата на предвидимост при паркирането и организирането на плажните ивици допълва негативната картина. Докато се спори за цената на една салата, се пропуска по-големият проблем – общото качество на услугите и организацията, които в Гърция остават на по-високо ниво.
Въпреки твърденията, че летният сезон върви нормално, тенденцията към поскъпване се разпростира и извън курортите, обхващайки големите градове като София. Ако се продължи с логиката, че клиентът просто трябва да „избере по-евтиното място“, рискуваме да загубим дългогодишни посетители, които вече не търсят оправдания, а търсят реална стойност за парите си.