Българският земеделски сектор се намира в критична точка, която принуди Министерството на земеделието и храните да потърси спешна намеса от Европейския съюз. Министър Пламен Абровски отправи официално искане до европейския комисар Кристоф Хансен, с което настоява за въвеждането на извънредни финансови механизми за подкрепа на производителите на мляко и угоени прасета.
Ситуацията в млечния сектор е особено тревожна. От началото на 2026 година се наблюдава устойчив trend, при който цените, на които се изкупува млякото, са по-ниски от реалните разходи за неговото производство. Това води до сериозни финансови дупки за стопарите, които вече се затрудняват с обслужването на своите кредити, което създава реален риск от масово прекратяване на дейността в този сектор.
Подобна мрачна картина се наблюдава и в свиневъдството, където кризата се задълбочава още от 2024 година. Разходите за отглеждане значително надвишават приходите от продажба, което се отразява директно на пазара чрез забележим спад в броя на закланите угоени прасета. Тези данни потвърждават, че секторът е в състояние на регрес.
За да се спре колапът, България настоява за активиране на чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Целта е да се освободят средства от селскостопанския резерв на ЕС, които да действат като „спасителен пояс“ за производителите и да запазят производствения капацитет на страната в условията на пазарна нестабилност.
По време на среща в Люксембург през юни, министър Абровски подчерта, че земеделците са подложени на огромна натиск – от неблагоприятното време и щетите по нивите до нестабилните цени. Той призова европейските институции да използват всички налични инструменти на Общата организация на пазарите, за да се възстанови балансът и да се облекчи натискът върху производителите в целия съюз.