Историята с книгата на Ален Симеонов, озаглавена „Училище за ловци на педофили“, разкрива една плашеща истина за начина, по който се разпространява съдържание, подтикващо към саморазправа, в България. Докато обществото остава в шок от убийството на мъж в Пловдив, извършено от непълнолетни „ловци“, стана ясно, че наръчници за подобно поведение се продават свободно в най-големите онлайн книжарници в страната.
Около изданието се разгърна и странна мистерия с неговия издател. В продължение на месеци в платформи като „Книгомания“, „Сиела“ и Store книгата бе маркирана като продукт на издателство „7 лъча“. Оказа се обаче, че това е било груба грешка. Издателството, специализиращо се в духовно-религиозна литература и собственост на Жаклин, дъщерята на Ваклуш Толев, категорично отрече всякаква връзка с произведението. Поразително е, че тази грешка е останала незабелязана или игнорирана от всички страни, докато не се появи петиция за изтегляне на книгата от пазара.

Разследването на случая показва, че малките книжарници често копират информация за издателите от по-големи вериги, което създава верига от дезинформация. Едва след трагедията в Пловдив и обществения натиск, търговците спешно премахнаха изданието от своите сайтове. Остава въпросът защо „7 лъча“ не са реагирали по-рано, въпреки че книгата е била позиционирана точно до техните собствени издания.

Кой всъщност стои зад финансирането на този проект? Всичко сочи към това, че книгата е самиздат, спонсориран от гръцкия бизнесмен Йоаким Каламарис. Той е известен в България не само със своята фондация, посветена на античната философия и история, но и с публичните си твърдения за рекет от страна на групата на Мартин Божанов – Нотариуса. Макар точният мащаб на финансовата му помощ за Ален Симеонов да не е разкрит, тя е спомената многократно от самия автор и неговия редактор.

Този случай не е изолиран, а е част от по-голям и тревожен trend. В България все още се продават свободно книги с нацистка пропаганда, включително произведения на Дейвид Ървинг, който е осъден за отричане на Холокоста. Въпреки сигналите на организацията „Шалом“ и сезирането на прокуратурата през 2023 г. срещу издателство „Еделвайс“, подобни текстове продължават да присъстват на пазарите и в онлайн магазините без никакъв исторически контекст или предупреждение за читателя.

Тук се сблъскват две фундаментални ценности: свободата на словото и защитата на личността. Конституцията на България забранява цензурата, но същевременно позволява спирането на издания, които призовават към насилие. Проблемът е, че държавната власт често е пасивна, докато екстремистките идеи проникват в съзнанието на младите хора чрез печатни издания, които ние по навик смятаме за символ на култура и цивилизация.

Докато се фокусираме върху токсичността в социалните мрежи, пропускаме как неонацизмът и призивите за саморазправа се разпространяват тихо и легитимно чрез книжните рафтове. Време е да се замислим къде свършва правото на мнение и къде започва престъплението, маскирано като литература.
