Зад сухите цифри на икономическите отчети се крие една болезнена реалност, която засяга стотици хиляди семейства в България. Според последните данни от Евростат, над един милион души в страната се борят с хранителна несигурност, което превръща базовото право на здравословно хранене в недостижим лукс за значителна част от населението.
Конкретните данни са тревожни: около 15,8% от българите не разполагат с достатъчно средства, за да включат месо, риба или подходящ вегетариански заместител в ежедневното си меню. Това поставя България в една от най-тежките позиции в рамките на Европейския съюз, подчертавайки дълбокото социално неравенство.
Основният двигател на тази криза е комбинацията от неконтролирана инфлация и ниски доходи. Най-силно са засегнати пенсионерите и хората с нискоквалифициран труд, които са принудени да заменят качествените продукти с евтини и нездравословни алтернативи, само за да заситят глада си.
Липсата на балансирано хранене не е просто икономически проблем, а сериозна заплаха за общественото здраве. Хроничните заболявания стават по-чести, а регионалните разлики само задълбочават бедата, като в някои области процента на гладуващите надвишава средния за страната.
Тази ситуация поставя под въпрос смисъла на икономическия растеж, ако той не се отразява на живота на най-уязвимите. Истинският успех на една държава не се измерва с макроикономически показатели, а с това дали всеки неин гражданин има какво да сложи на масата си вечер.