България често се впуска в големи амбиции, но когато става въпрос за организация на събития от световен мащаб като Евровизия, реалността се оказва доста сурова. Въпреки първоначалния ентусиазъм след победата на Дара, става ясно, че страната не е готова за такова мащабно предизвикателство.
Основният проблем се крие в липсата на административен и инфраструктурен капацитет. Фактът, че подготовката е закъсняла с цели три месеца, е ясен сигнал, че липсва сериозен план за действие. В такава среда най-големият риск не е само логистичен, но и етичен, тъй като опасенията, че основният фокус на организаторите ще бъде корупцията, стават водещи.
Бургас, който се разглежда като потенциален домакин, просто не разполага с необходимите ресурси, за да поеме огромния поток от хора. Трафикът и възможностите за настаняване на участници, екипи и гости биха довели до пълен колапс на градската среда, което прави избора на града нелогичен.
Специфичният проблем с летище Сарафово прави ситуацията още по-абсурдна. Идеята, че международни делегации трябва да кацат в Турция и оттам да пътуват до Бургас, е напълно неадекватна и смехотворна за събитие от такъв ранг и престиж.
В крайна сметка, шансът за развитие и позициониране на България на световната сцена е пропуснат. Вместо да се възползовем от триумфа, серия от неадекватни решения превърна една огромна възможност в поредното разочарование за страната.