Георги Кузев се бореше за всеки дъх, дори когато всичко около него изглеждаше безнадеждно. След брутален побой, при който дори телефонът му е разбит с чук, той е оставен на Младежкия хълм, но волята му за живот го кара да се опита да потърси помощ по пътеката.
Случайният минувач, който го намира, описва поглед, изпълнен със страх и отчаяна борба. Въпреки че линейката пристига бързо и Георги успява да комуникира, разказвайки кой е и колко години има, съдбата вече е била решена от жестокостта на нападателите му.
Медицинските факти, извлечени от съдебномедицинската експертиза, са безмилостни. Те разкриват разкъсвания на белия дроб, черния дроб и бъбреците, придружени от тежка черепно-мозъчна травма. Тези увреждания са фактически несъвместими с живота.
Въпросът дали медицината е могла да го спаси остава отворен в общественото съзнание, но реалността е, че при такива мащаби на вътрешните травми, дори най-добрите специалисти са безсилни. Георги е починал часове след приемането му в болницата, въпреки всички усилия на лекарите.
Докато вниманието на обществото е фокусирано върху съдебните процеси, обжалванията и поведението на обвиняемите, истинската трагедия остава в историята на самия Георги – човек, който се бори до последния си момент срещу невъобразимото насилие.