Често се случва да чуем, че инфлацията спада, но когато стигнем до касата в магазина, усещането е съвсем различно. Този разрив между статистическите данни и реалността не е плод на въображението ни, а резултат от няколко скрити икономически механизма, които влияят на ежедневния ни живот.
Ако погледнем официалните данни, инфлацията за юни бе около 5,4%, а през юли леко спадна до 4,4%. Този спад обаче е подвеждащ, тъй като се дължи основно на по-ниските цени на петрола, а не на общо намаление на цените на стоките и услугите, които консумираме ежедневно.
Един от най-сериозните, но невидими фактори е огромната „сива икономика“. Големи суми нерегистрирани пари се изливат в пазара, като основната им цел са недвижимите имоти. Това създава изкуствен натиск и изстрелва цените на жилищата до нива, които официалният индекс за инфлация често не отразява напълно.
Към това се добавя и т.нар. „пари под дюшека“ – спестявания, които изведнъж се активират и се вливат в потреблението, добавяйки около 1,2% към инфлационния индекс. Паралелно с това банковото кредитиране също подхранва ценовия ръст, като допринася с още един процент за общото поскъпване.
Накрая идва и най-раздразнителят за потребителите: закръглянето на цените или т.нар. „спекула 1:1“. Този феномен е най-силно забележим в сектора на услугите, където цените се повишават по-бързо и по-грубо, отколкото изискват реалните икономически условия.