Често в публичните дискусии терминът „фашизъм“ се използва като общо означение за всяко недемократично управление, но научната истина е много по-сложна. Авторитетни изследователи от Българската академия на науките и водещи университети изясняват един ключов факт: България никога не е била управлявана от фашистки режим. За да разберем защо, трябва първо да разграничим фашизма като идеология, като организация и като държавен модел.
Фашизмът не е просто авторитаризъм, а специфичен европейски феномен, който изисква наличието на една единствена, монополна партия с абсолютна власт, водена от харизматичен „водач“. В България, въпреки появата на различни крайнодесни формации през 20-те и 30-те години на миналото столетие – като „Родна защита“ или „Съюз на българските национални легиони“ – нито една от тях не успява да се превърне в масова политическа сила. Резултатите им на изборите са били символични, а влиянието им върху управлението – практически нулево.
Важен е анализът на периода след военния преврат от 19 май 1934 г. Макар управлението на „Звено“ и последващият безпартиен режим на цар Борис III да са били недемократични и да са ограничавали политическите свободи, те не притежават белезите на тоталитаризма. В България не е съществувала държавна фашистка идеология, не е имало единствена управляваща партия и обществото не е било напълно подчинено на партиен култ. Дори през 1938 г. парламентарните избори остават конкурентни, а в страната продължават да излизат издания с различни, дори марксистки, гледни точки.
Дори присъединяването към Тристранния пакт през 1941 г. е било продиктувано от геополитически натиск от страна на Германия, а не от идеологическо сходство. Българското правителство изрично е заявявало, че няма да променя политическата си система. Ясен пример за липсата на фашистки контрол върху обществото е масовият протест на граждани, църквата и депутати срещу депортацията на евреите от старите български земи през 1943 г. – действие, което би било невъзможно в истински тоталитарен режим.
Тогава откъде идва етикетът „фашистки“ за България? Историците обясняват, че това е резултат от идеологическата пропаганда на БКП и Коминтерна след 1944 г. Терминът е бил използван стратегически за демонизиране на всякаква опозиция – дори на социалдемократи и земеделци – за да се легитимират репресиите на новата комунистическа власт. Тази политическа оценка е била наложена като „научна истина“ в продължение на десетилетия, докато едва след 1989 г. историческата наука започва да ревизира тези догми.
В заключение, разликата между авторитаризъм и фашизъм е фундаментална. България е преминала през период на авторитарно управление, но никога не е създала водеща фашистка партия, не е имала фашистки водач и не е прилагала систематизирана фашистка идеология. Режимът е бил безпартиен и експертен, което го поставя в съвсем различна категория от тоталитарните системи в Италия и Германия.