Дори най-строгата цензура не може да скрие реалността, когато тя се отрази директно в джобовете и ежедневието на гражданите. Владимир Путин, който досега се опитваше да поддържа илюзията за икономическа стабилност, най-накрая бе принуден да признае, че руската икономика страда. С „скромно“ обявено БВП от около един процент, Кремъл вече не може да игнорира ефектите от четиригодишния конфликт и прецизните украински удари, които достигат дълбоко в руска територия.
Един от най-критичните сигнали за вътрешния разпад е горивната криза, която обзема страната. Данни от приложението „GdeBENZ“ разкриват стряскаща картина: на едва 28% от бензиностанциите в определени райони има гориво, което е рязък спад спрямо предходните седмици. Дори в престижния район Москва-Сити компанията „Газпром нефт“ е принудена да въвежда квоти, което е недопустимо за центъра на руската власт.
Страхът от социален взрив е толкова голям, че Путин е разположил части от Росгвардия – елитните сили за вътрешна сигурност – директно на бензиностанциите в Московска област. Този ход ясно демонстрира, че Кремъл вече не вярва на редовната полиция, че може да овладее евентуалното насилие, породено от недостига на горива.
Паралелно с това, руската законодателна власт подготвя почвата за още по-жестоко потушаване на протести. Нови законопроекти дават право на спасителните сили от Министерството на извънредните ситуации да използват физическа сила и дори огнестрелно оръжие. Макар официално да се твърди, че това е мярка срещу дронове, реалният замисъл изглежда е подготовка за справяне с гражданското недоволство и евентуална нова вълна на принудителна мобилизация.
Атмосферата на параноя се разпростира и върху културния живот. Масови събития, като известния фестивал „Спасская башня“, се отменят в последния момент, а политическите оппозиции, като партията „Яблоко“, биват блокирани от участие в изборите. Червеният площад се превръща в забранена зона за събирания, за да се предотврати всякакъв вид публично недоволство.
Докато Русия се бори с вътрешните си демони, Киев продължава да структурира управлението си. Президентът Володимир Зеленски официализира назначенията на Евгений Хмара за министър на отбраната и Андрий Сибига за министър на външните работи, засилвайки дипломатическата и военната си стратегия.
Сред малкото позитивни новини в този брутален конфликт е последната размяна на пленници. Взаимно бяха върнати 103 военнослужещи от всяка страна, като голяма част от украинците бяха в тежко състояние, а руските войници бяха незабавно изпратени за лечение в Беларус.