В един от най-мрачните дни на Втората световна война, Йосиф Сталин взе решение да добави „течен стимул“ към ежедневния режим на своите войници. На 22 август 1941 г. е подписано Постановление №562, което легализира раздаването на по 100 грама водка на всеки червеноармеец. Тази половин чаша алкохол не беше просто напитка, а опит за поддържане на морала в условия на краен стрес.
Организацията на това мащабно снабдяване не беше оставена на случая. Лично Анастас Микоян, народен комисар на хранителната промишленост, ръководи процеса, докато контролът върху разпределението на водката остава в ръцете на командващите на фронтовете.
Датата на заповедта не е случайна. Точно в този ден нацистките части достигат до Ленинград, поставяйки началото на една от най-жестоките обсади в историята. Блокадата на града продължава цели 872 дни, превръщайки го в символ на човешкото страдание и издръжливост.
Докато Вермахтът под ръководството на фелдмаршал Лееб затваря всички сухопътни и железопътни пътища, единствената надежда за оцеляване става „Пътят на живота“. Този опасен маршрут през замръзналото Ладожско езеро е единствената връзка на града с външния свят, докато хиляди семейства загиват от глад и смразяващ студ.
Кошмарът приключва едва през януари 1944 г. След мащабно настъпление на Ленинградския и Волховския фронтове, обръчът е пробит. На 18 януари германската армия е притисната между Ропши и Красно село, а до 27 януари блокадата е окончателно свалена, връщайки града към живота.