Представете си, че в непосредствена близост до вашия дом, до училищата на децата ви и в сърцето на градската среда, внезапно се появява план за изграждане на склад за опасни отпадъци. Точно това се случи в столичните райони Надежда и Връбница, където един съмнителен инвестиционен проект за складиране на „летяща пепел“ предизвика вълна от възмущение и решителна реакция от страна на местната администрация и гражданите.
Кметът на район Надежда, инж. Димитър Димов, не остана безразличен към опасенията на хората и официално застана до жителите, като подаде мотивирано възражение до РИОСВ-София и Министерството на околната среда и водите. Подкрепата е масова – над 600 души са подписали петиция, а десетки граждани са изпратили индивидуални жалби, сигнализирайки за огромния риск за здравето и качеството на въздуха в района.
Едно от най-шокиращите разкрития е фактът, че компанията „ЦЕМ ТРЕЙД“ ЕООД, която се опитва да бъде възложител на проекта, всъщност няма никакъв правен интерес върху имота. Справките в Имотния регистър показват, че фирмата не е собственик на терена, а договорът за наем не дава право на наемателя да инициира строителни процедури. Това превръща инвеститора в нещо подобаващо на „фирма-фантом“, която се опитва да заобиколи закона.
Административният хаос около предложението е пълен. Документите съдържат грешни идентификатори на имотите, липсва одобрен подробен устройствен план, а самото уведомление е сведено до две страници с общи фрази. Липсват ключови данни за количествата отпадък, техния произход и дори базови данни за контакта с възложителя. Дори номерацията на точките в официалния документ е объркана, което поставя под сериозен съмнение неговата достоверност.
Екологичният риск е стряскащ. Летящата пепел съдържа фини прахови частици, които са изключително трудни за задържане. София вече е под удара на Европейския съд заради системно превишаване на нормите за прахови частици, а създаването на нов източник на емисии в урбанизирана зона е направо безотговорно. Още повече, инвеститорът е подал противоречиви кодове за дейността – едновременно за оползотворяване и за обезвреждане, което е юридически невъзможно за една и съща партида отпадък.
Най-страшното е локацията. В близост до планираната площадка се намират 140-то СУ „Иван Богоров“, детски градини и училища, както и „Зелен коридор на здравето“. Вместо да се подобрява въздухът, районът е бил застрашен от прах, който може да съдържа тежки метали като арсен, кадмий и живак, тъй като произходът на пепелта е останал пълен мистерия.
Проектът е провал от всяко отношение – от липсата на канализация (предлага се изгребна яма в града) до транспортния кошмар, който стотици камиони биха създали в тесните улици на кв. Волуяк и Мрамор. В район Връбница вече има твърде много складове за отпадъци и кумулативният ефект върху природата и хората е станал непоносим.
Тази история е ясен знак, че гражданският контрол и решителността на местните власти са единствената преграда пред опитите на съмнителни фирми да превърнат жилищните райони в индустриални депонища.