Европейската сигурност дълго време се крепеше на стабилния „американски чадър“, но днес тази зависимост се превръща в стратегически риск. Ако Вашингтон реши да оптимизира или намали присъствието си на Стария континент, България и нейните съседи ще бъдат изправени пред жестоката реалност: трябва да компенсират тази празнота със собствени сили и ресурси.
Основният проблем, който стои пред нас, е сериозното изоставане в модернизацията на въоръжените сили. Докато много страни от НАТО вече са преминали към следващото поколение оборудване, България все още се опитва да навакса. В този смисъл, Програмата за развитие на отбранителните способности до 2032 година, обхващаща девет ключови проекта, не е просто административен документ, а въпрос на национално оцеляване.
Но техниката сама по себе си не води войната. Най-критичната точка в момента е драматичният некомплект от кадри в армията. Без хора, които да управляват съвременните машини, всяка модернизация остава на хартия. Именно затова се търсят законодателни промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които да подобрят социалните условия за военнослужещите и да възродят патриотизма още от ранна възраст.
Когато говорим за заплахи, трябва да бъдем обективни. Към този момент няма директна и конкретна опасност от нападение срещу България, но рисковете са осезаеми. Останъците от дронове, които се носят по Черно море, са ежедневно напомняне, че войната в съседство винаги носи своите отзвуци. Макар Русия да е посочена като потенциален източник на заплаха в официалните доклади, фокусът трябва да остане върху общата готовност.
Важно е да се разбере, че увеличението на военния бюджет не е паническа реакция на текущите събития, а част от дългосрочен стратегически план. Единственото позитивно в тази сложна ситуация е фактът, че националната сигурност остава единствената тема, която обединява всички политически сили в Народното събрание, независимо от техните идеологически различия.