Последните потресащи случаи на насилие спрямо деца изпратиха ясна и болезнена сигнал към цялото общество: системата има нужда от спешна промяна. Това вече не е просто административен въпрос, а истинска хуманитарна криза, която изисква много повече от стандартни декларации и обещания.
Министърът на труда и социалната политика, Наталия Ефремова, подчерта, че законодателните промени са задължителни, но те са само първата стъпка. В управленската програма на правителството вече са заложени нови инструменти, включително Национална стратегия за детето и обновена програма за превенция на злоупотребите, които трябва да се превърнат в реални механизми за защита.
Един от най-критичните въпроси, поставени пред Националния съвет за закрила на детето, е дали държавата може сама да се справи с този проблем. Отговорът е категорично „не“. Борбата с насилието изисква цялостен фронт, в който държавните институции, неправителственият сектор и най-вече родителите работят в синхрон.
Ключът към успеха се крие в доверието. Без него социалните работници и служителите в Държавната агенция за закрила на детето остават изолирани на „първата линия“, без необходимата подкрепа от семействата. Връщането на вярата в институциите е единственият начин да се спре пандемията от насилие, която застрашава най-уязвимите сред нас.
Изненадващо, но изключително важно, е включването на самите деца в процеса на вземане на решения. Те не трябва да бъдат само обекти на защита, а активни партньори. Техният глас и техните преживявания са най-точният компас за разработването на политики, които действително работят и достигат до връстниците им.
Стегнатият график за действие вече е начертан. Националният съвет одобри отчетите за 2025 г. и постави основите за нова Програма за превенция, която ще обхване периода 2027 – 2030 г. Целта е ясна: създаването на среда, в която всяко дете се чувства сигурно и чуто.