Пенсионното осигуряване в България е структурирано като система от три различни стълба, всеки от които играе ключова роля за финансовата ни сигурност в златните години. Разбирането на това как работят те може да бъде разликата между минимално оцеляване и комфортен живот след прекратяване на трудовата дейност.
Основата е първият стълб – държавното обществено осигуряване. Тук се насочват около 40% от заплатата ни, като за получаването на пенсия са необходими 37 години стаж за жените и 40 за мъжете, при пределна възраст от приблизително 65 години.
Вторият стълб включва задължителните пенсионни фондове, където се засичат 5% от доходите ни. Тук изборът на инвестиционен профил е от критично значение. Хората до 50 години автоматично попадат в динамичен фонд, тези между 50 и 3 години преди пенсия – в балансиран, а в последните три години преди пенсиониране се преминава към консервативен фонд, ако не е направен друг избор.
За тези, които търсят допълнителна сигурност, съществува третият стълб – доброволното пенсионно осигуряване. В момента около 600 000 българи се възползват от него, което може да увеличи бъдещите доходи с още 15-20%. Важно предимство тук е фактът, че тези средства са наследяеми от близките, в случай че човекът почине преди пенсионирането си.
Реалната разлика в сумите е осезаема. При примерна застраховка от 1400 евро, динамичният фонд може да осигури пенсия от около 780 евро, докато балансираният предлага около 500 евро, а консервативният – най-ниските стойности. За прозрачност, пенсионните дружества са длъжни да отчитат инвестициите си на всеки три месеца до 10-то число на месеца.