Откриването на филмовия фестивал във Венеция не бе просто поредното събитие с червен килим, а се превърна в платформа за дълбок размисъл върху състоянието на съвременния свят. Джордж Клуни, награден за своя огромен принос към кинематографията, използва сцената на Лидо, за да отправи послание, което надхвърля рамките на Холивуд.
Актьорът подчерта, че в епоха, в която властта и парите се опитват да ни разделят чрез страха, киното остава един от последните бастиони на човечността. Според него филмите може и да не спират войните или да оправят икономиката, но те притежават силата да ни напомнят, че непознатият човек от другата страна на света всъщност не е толкова различен от нас.
Клуни бе категоричен, че първите мишени на всяка авторитарна власт са творците и журналистите. Именно тези, които отказват да дават прости отговори и настояват за емпатия към другите, представляват най-голямата опасност за тези, които управляват чрез страх. За него изкуството е инструмент за съхранение на човешката есенция.
В политически план Клуни не спести критика към управлението в САЩ, определяйки настоящото състояние като „какистокрация“ – форма на управление от най-некомпетентните хора. Въпреки това, той запази оптимизма си, завязявайки надеждите си в предстоящите избори като път към възстановяване на нормалността.
Вечерта завърши с доза хумор, когато Брад Пит, макар и физически отсъстващ, сравни приятеля си със старо сирене гауда, което остарява грациозно. Този контраст между сериозните политически предупреждения и приятелското подхвърляне подчерта точно това, за което Клуни говори – способността на хората да бъдат едновременно критични към системата и любезни един към друг.