Вътрешното напрежение в ГЕРБ излиза на повърхността, разкривайки дълбоки разминания в стратегията за предстоящите президентски избори. Делян Добрев изразява острото си недоволство от липсата на собствен кандидат от страна на партията, определяйки сегашната позиция на ръководството като проява на срамна слабост и нерешителност.
Според Добрев е недопустимо ГЕРБ да се ограничава само в подкрепата за други фигури, вместо да издигне свой тяснопартиен представител. Той подчертава, че партийните структури са напълно мобилизирани и търсят реванш за резултатите от последните парламентарни избори, което прави наличието на собствен кандидат задължително.
Този позитивен натиск за промяна се сблъсква с визията на Владислав Горанов. Колегата му предупрежда, че появата на още един десен кандидат би провокирала „братоубийствена война“, от която партията не би извлякла никакви политически ползи. Горанов застъпва идеята за модерна, европейска кандидатура, която да не бъде ограничена от партийни рамки, за да се избегнат излишни спорове.
Отговорът на Делян Добрев към тези опасения е категоричен и рязък. Той заявява, че терминът „братоубийство“ е напълно неуместен в случая, тъй като ППДБ не са „братя“, а политически опоненти. Според него тяхната роля в политическата игра е идентична с тази на Йотова.
Така вътрешният сблъсък в ГЕРБ разкрива две коренно различни философии за борбата за власт: едната залага на стратегически съюзи и консенсус, а другата на твърдата партийна идентичност и директен сблъсък с опонентите.