В центъра на вниманието на световната дипломация попада неочакван, макар и краткотраен, период на тишина над украинската столица. Руският президент Владимир Путин нареди пълно прекратяване на въздушните удари по Киев за период от три денонощия, започвайки от полунощ на 5 септември. Тази стъпка не е жест за мир, а стратегическа улеснение за посещението на специалните пратеници на САЩ – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.
Мисията на американските преговарящи, които първо посетиха Москва, цели да изследва възможностите за мирно уреждане на конфликта. За да бъде осигурена сигурността на делегацията, Вашингтон търси конкретни гаранции, което води до необичайното споразумение за временно въздържане от атаки. Интересно е, че и украинската страна е обявила подобен режим на прекратяване на огъня в същия период, подчертайки важността на тези дипломатически контакти.
Пътят към този „дипломатически коридор“ обаче бе белязан от сериозно напрежение. Президентът Володимир Зеленски остро разкритикува Москва за демонстративни удари по летищата в Киев и Бориспол, извършени точно преди обявяването на паузата. Според украинския лидер тези атаки са били опит на Кремъл да покаже своята сила и да реагира на възможността американците да пристигнат в страната по въздушен път.
Зеленски определи действията на Русия като директен удар срещу дипломатическите усилия на САЩ. Въпреки това, той подчерта, че Киев няма да създава пречки за работата на пратениците, макар да заплари с корекции в украинските операции срещу руското въздушно пространство в отговор на агресията по летищата.
Докато Кремъл категорично отрича възможността за директни договорки за сигурност между Москва и Киев, фактът, че ракетите спират за пристигането на пратениците на Доналд Тръмп, показва тежестта на американското посредничество в настоящия момент. Светът сега очаква дали тези три дни тишина ще бъдат просто тактическа пауза или първата стъпка към нещо по-трайно.
