Киноцентърът „Ню Бояна“ се намира в критичен период, който предизвиква сериозни опасения сред филмовата общност в България. Продуцентът Габриел Георгиев изрази тревога относно изтичането на 20-годишното ограничение за разпореждане с имотите, което приключва през ноември 2026 година. След тази дата приватизационният договор вече няма да налага правни пречки пред собствениците, което повдига въпроса дали емблематичната локация няма да бъде заменена от мащабен жилищен комплекс.
Към момента мажоритарният дял от 95% в компанията се контролира от „Ню имидж“, представлявана от Яриф Лернер, Ави Лернер и Тревор Шорт, докато останалите 5% остават собственост на държавата чрез Министерството на културата. Основното притеснение на гилдията е, че след отпадането на ограничителните клаузи, киноцентърът може да бъде разглеждан просто като апетитен терен за строителство в престижна част на София, губейки своята културна функция.
Според представителите на продуцентските среди, държавата трябва да предприеме незабавни стъпки. Първо, необходимо е да се намери законов механизъм, който да гарантира запазването на обекта като киноцентър, независимо от търговските интереси на частните собственици. Второ, настоява се за извършването на цялостна експертна ревизия, която да провери дали всички условия по приватизационния договор са били коректно изпълнени през изминалите две десетилетия.
Павел Павлов, подкрепяйки призива за прозрачност, подчерта, че киноцентърът е безценен национален актив. Той призова държавата да влезе в своята роля на регулатор и да даде яснота на кино гилдията дали договорните задължения са били спазени изрядно или има пропуски, които застрашават бъдещето на индустрията.
В отговор на тези събития, Алиансът на независимите продуценти и Сдружение „Независим културен център“ планират официална пресконференция, на която ще бъдат представени документи, подкрепящи техните опасения. Организаторите отправиха покана към министъра на културата Евтим Милошев, тъй като до момента смятат, че неговите позиции са били твърде благосклонни към приватизатора, пренебрегвайки интересите на творческата общност.