Когато Дунав реши да се оттегли, той не просто остави сухи пясъци, а разкри дълбоко пазени тайни. В плитчините край Русе, сякаш по знак, се появи силуетът на един стар кораб – параходът „Искър“, който прекара десетилетия в тишината на речното дъно.
Тази италианска реликва, родена през 1924 г., не е просто купчина прогнили дъски и метал. Тя е символ на самото начало на българското речно корабоплаване. Заедно с братята си „Вит“ и „Осъм“, „Искър“ постави основите на една ера, в която реката беше основната артерия за транспорт и търговия.
В началото тези кораби са били влекачи, но през 30-те години на миналия век те се преобразят в товаро-пътнически съдове. Пътниците тогава са изпитвали невероятен ентусиазъм, прекарвайки часове в бавното пътуване от Русе до Видин. С едва 10-12 км/ч, всяко плаване е било приключение, а за първата година са преминали над 40 000 души.
Слънцето обаче залязва за „Искър“ през 70-те години. Макар да е бил запазен като експонат до Националния музей на транспорта, времето и безразличието се оказват по-силни. През 90-те, в период на хаос и промени, корабът просто потъва в лимана на корабостроителницата, оставен на волята на реката.
Днес, когато „Искър“ отново се появява пред очите ни, въпросът за неговото възстановяване остава отворен, макар и малко вероятен. Важното обаче не е само физическата му форма, а паметта за времето, когато тези параходи са били гордост за България.
Параходът не е единственият „подарък“ на реката в този период. Ниското ниво на водите разкри и други исторически пластове – от античния Константинов мост до останки от мамути и стриди, които помнят света отпреди 65 милиона години.