Часовникът за ГЕРБ тиктака неумолимо, а вътрешното напрежение в най-голямата опозиционна партия достига точка на кипене. Само дни преди крайния срок за регистрация в ЦИК, формацията е разкъсвана от фундаментален спор: трябва ли да издигне свой собствен кандидат за президент или да заложи на пасивно изчакване. Този път обаче мълчанието на лидера Бойко Борисов не успокоява духовете, а напротив – подклажда открит бунт сред знакови лица в партията.
Острието на вътрешната опозиция се оказа Делян Добрев, който без заобикалки атакува досегашната стратегия на изчакване. Според него липсата на категорична номинация е признак на слабост, която демотивира структурите по места. Добрев вече публично лансира имената на Димитър Николов, Томислав Дончев и Росен Желязков като потенциални лидери, способни да поведат битката за „Дондуков“ 2. За него въпросът е принципен – може ли лидерска партия да остане безличен наблюдател в най-важния политически сблъсък на годината?
В кулоарите на парламента се очертават два ясно разграничими лагера. От едната страна са „ястребите“, които виждат в президентския вот шанс за реванш и утвърждаване на партийната идентичност. От другата са „прагматиците“, които се опасяват, че появата на силен кандидат от ГЕРБ ще разцепи десния вот и ще улесни пътя на опонентите им. Този сблъсък на визии не е просто за едно име, а за самото бъдеще на партията и нейната роля в политическата конфигурация на страната.
Една от най-спорните точки остава отношението към ПП-ДБ. Докато част от ръководството търси баланс, за да не се стига до „братоубийствена война“, Добрев пресече тези настроения с остър коментар. За него тезата за „братските“ формации е илюзия, като той директно приравни ПП-ДБ с традиционните политически противници на ГЕРБ. Това противопоставяне разкрива дълбокото несъгласие в партията относно това колко далеч трябва да стигне конфронтацията с настоящите им партньори в парламента.
Натискът върху Борисов не идва само от София. По места партийните структури вече са взели инициативата в свои ръце и са започнали събирането на подписи за регистрация. Този „глас отдолу“ е ясен сигнал, че редовите членове са готови за битка и не приемат сценария, в който ГЕРБ остава без представител. Тези действия поставят лидера в деликатна ситуация, в която всяко негово решение ще има дълготрайни последици за вътрешнопартийната стабилност.
Философията на Бойко Борисов винаги е била „игра за победа“. Той неведнъж е заявявал, че ГЕРБ не участва в избори само заради самото участие. Именно това колебание – дали партията има фигура, която да гарантира първото място – бави окончателното решение. С наближаването на 9 септември обаче, времето за тактически маневри свършва. Предстои да разберем дали ГЕРБ ще рискува всичко в директен сблъсък или ще избере по-предпазлив подход, който обаче може да му коства лидерската позиция в дясното пространство.