В свят, където дебатите за цените и инфлацията заемат централно място в публичното пространство, често се появяват призиви за „справедливи цени“ и държавна намеса. На фона на тези популистки настроения, гласът на финансисти като Левон Хампарцумян звучи като освежаващ порив на икономическа логика. Той категорично отрича ефективността на централното администриране на цените, изтъквайки, че истинските регулатори са конкуренцията и контролът.
Понятието за „справедлива стойност“ или „fair price“ съществува, но неговото място е в корпоративните финанси – инструмент за анализ на сложни бизнес модели, а не магическа пръчка за управление на пазара. Хампарцумян илюстрира това с прост, но ясен пример: доматите. В разгара на лятото цените падат, но винаги ще има разлика между идеално свежия домат и този, който е престоял и е смачкан. Пазарът оценява тази разлика в качеството, а опитите да се наложи „справедлива“ цена на два толкова различни продукта са абсурдни и невъзможни за прилагане.
Според финансиста, когато един въпрос стане политически, добрите намерения често водят до лоши резултати. Вместо да се обсъждат хипотетични „справедливи стойности“ в парламента, фокусът трябва да падне върху изграждането на ефективна конкурентна среда и строг контрол. Именно тези два стълба поддържат цените на приемливи нива, стимулират качеството и защитават потребителите, без да изкривяват пазарните механизми.
Още по-съществен е въпросът за капацитета на българската администрация да прилага подобни сложни механизми. Хампарцумян е скептичен, посочвайки неефективността и ниската квалификация на кадрите, които доскоро са били и зле платени. В държави с утвърдени институции държавната намеса може да даде резултат, но България не е сред тях. Това е сурова, но реалистична оценка, която подчертава нуждата от реформи, преди да се мисли за мащабни регулации.
Пример за погрешен фокус е и дебатът за данъчното подпомагане на туризма. Според Хампарцумян, намаляването на ДДС не е ключовият фактор, който ще направи българския туристически продукт по-атрактивен. Проблемите са много по-дълбоки и структурни – качество на услугите, инфраструктура, обслужване. Фокусирането върху ДДС е като опит да се лекува симптом, вместо да се адресира истинската болест, която държи българския туризъм далеч от световните стандарти.
В крайна сметка, посланието на Левон Хампарцумян е ясно: пазарът не се нуждае от „справедливи“ етикети, а от свобода, конкуренция и ефективен контрол. Опитите за политическо администриране на цените са обречени на провал, особено в среда, където държавната администрация изпитва сериозни проблеми. Истинският път към просперитет минава през пазарните механизми, а не през илюзорни обещания за централизирано управление.