Литературният свят в България отново е разтърсен от мощен трус, след като Милен Русков наруши дългогодишното примирие с Георги Господинов. Авторът на „Чамкория“ изригна в социалните мрежи с безпощадна критика, насочена директно към своя колега, наричайки го „пълен бездарник“ и „нагаждач“. Този нов епизод от тяхната сложна история идва в момент, когато Господинов жъне поредния си международен успех с наградата „Жан Моне“ за 2026 година.
Според Русков, успехът на Господинов не е плод на литературен талант, а на умело политическо позициониране и „либералска простотия“. В своя пост той не пести епитети, определяйки творчеството на носителя на „Букър“ като „разредена боза“ и обида за писателския занаят. Русков категорично отхвърля обвиненията в завист, заявявайки, че думите му са продиктувани от презрение към ниския литературен вкус на публиката, която се възхищава на Господинов.
Конфликтът между двамата най-титулувани съвременни български писатели има дълга и горчива история. Всичко започна още през 2014 година, когато Русков определи Господинов като част от „демократските свински черва“ и „литературно ченге“. Тогава напрежението достигна връхната си точка, а Господинов отговори лаконично, намеквайки за избуяла завист сред колегите си.
През 2016 година атаките продължиха с нова сила, след като Господинов получи награда за поезия. Тогава Русков не се поколеба да нарече обкръжението на своя съперник „естетически планктон“ и „нищожества“. Тези думи оставиха дълбока следа в културния живот, показвайки, че под повърхността на професионалната етика ври истинска война на егото и естетическите ценности.
Изненадващ обрат настъпи през 2018 година, когато по време на церемония в Столичната библиотека Русков публично поиска прошка. Той призна, че в разгара на конкуренцията често се казват неща, които не бива. Този жест на помирение обаче се оказа краткотраен, тъй като днешните събития доказват, че топорът на войната никога не е бил напълно заровен.
Сегашната ескалация повдига въпроси за състоянието на българската литература и способността на нейните водещи фигури да съжителстват в едно пространство. Докато Господинов продължава да трупа престижни европейски отличия, Русков остава неговият най-яростен вътрешен критик, превръщайки личната им вражда в своеобразен дебат за това какво представлява истинското изкуство в съвременния свят.