Фасадата на Общинския младежки дом в Перник вече не е просто обикновена стена, а мащабно платно, което вдъхва нов живот на българската историческа памет. Върху внушителните 250 квадратни метра се издига образът на легендарния болярин Кракра Пернишки – дело на талантливия художник Кирил Богданов. Творбата, озаглавена „Недооценен“, е много повече от улично изкуство; тя е мост между миналото и настоящето на града.
Името на стенописа не е избрано случайно. Според Богданов, личността на Кракра Пернишки често остава в периферията на образователната система и масовото съзнание, въпреки ключовата му роля в средновековната ни история. С този проект авторът цели да провокира младите хора да потърсят повече информация за своите корени и за човека, чието име е неразривно свързано с отбраната на българската държава.
Композицията е наситена със символи, които изискват внимателно вглеждане. В нея са вплетени елементи от крепостта „Кракра“, знаци, свързани с богомилството и култа към Слънцето, както и математическото съвършенство на златното сечение. Шахматната дъска в долната част на стенописа пък служи като метафора за стратегията и интелектуалната битка, които са били част от воденето на война в онези времена.
Процесът по създаването на „Недооценен“ е продължил два месеца, през които художникът е работил с акрилни бои и спрейове, често променяйки първоначалния си план. Богданов споделя, че след четвъртия ден е оставил предварителните скици и е преминал към „фристайл“ стил. Този подход му е позволил да вложи в творбата емоциите от разговорите си с преминаващите перничани и личните си усещания за духа на града.
За Кирил Богданов, който е родом от Перник, това е най-значимият и отговорен проект до момента. Неговото послание към бъдещите поколения е ясно: „Ние градим България, а не тя нас“. С този стенопис той призовава младежите да бъдат постоянни в труда си и да следват мечтите си, точно както той е реализирал своята мечта да остави траен отпечатък в родния си град чрез изкуството.
Официалното представяне на стенописа събра десетки жители на града, които имаха възможността да видят поставянето на финалните щрихи и да разговарят директно с автора. Творбата вече е неразделна част от градската среда, превръщайки се в огромен, открит урок по родолюбие, който няма как да бъде подминат безразлично.