Българските пътища отдавна са арена на трагични събития, а статистиката за пътни инциденти продължава да тревожи обществото. Години наред се говори за необходимостта от кардинални промени, но изглежда, че сегашният кабинет е готов да предприеме дръзки стъпки. Министърът на транспорта Георги Пеев обяви мащабна реорганизация, която цели да трансформира начина, по който държавата управлява пътната безопасност.
Ключов елемент в тази реформа е прехвърлянето на значителни правомощия от Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) и тол управлението към Министерството на вътрешните работи (МВР). Това означава, че служителите на ДАИ, отговорни за проверките на пътя, както и екипите на тол управлението, ангажирани с дейности на терен, ще се влеят в структурите на МВР. Идеята е да се консолидира физическият контрол и да се предостави на полицията по-голям ресурс за ефективно присъствие и превенция.
Министър Пеев подчерта, че целта не е създаването на още една тромава „мегаструктура“, а по-скоро ясно разграничаване на отговорностите и централизиране на информацията. Амбицията е да се изгради технологично ядро в Министерството на транспорта, което ще събира и обработва данни от различни източници. Тази информация, обогатена с изкуствен интелект, трябва да позволи на държавата да идентифицира рисковете предварително и да предприема целенасочени мерки, вместо да реагира постфактум след тежки инциденти.
В новия модел се предвижда държавна агенция към Министерския съвет да координира управлението на риска и безопасността, докато отговорността за пътната инфраструктура ще остане в ръцете на МРРБ, АПИ и общините. Това разпределение цели да осигури по-голяма прозрачност и отчетност, като всеки участник в процеса е наясно със своите функции и задължения.
Оптимизацията на състава е друг важен аспект, като се очаква близо 28% намаление на персонала. Според министъра, реформата няма да изисква допълнителни бюджетни средства, а ще разчита на преразпределение на функциите и по-ефективно използване на съществуващите ресурси. Пример за това е потенциалът на стотиците кантарни рамки в страната, от които в момента функционират едва около 20 – ясен знак за неефективност, която трябва да бъде преодоляна.
В крайна сметка, визията е за система, която преминава от кампанийния и реактивен подход към проактивна превенция. Вместо да засилваме мерките само след поредната трагедия, целта е да се управлява безопасността чрез оценка на рисковете преди те да се превърнат в инциденти. Предстои да видим дали тези амбициозни планове ще успеят да превърнат българските пътища в по-сигурно място за всички участници в движението.