В сърцето на Евразия, където векове наред Русия доминираше, се разиграва тиха, но дълбока геополитическа революция. Войната в Украйна, макар и далеч, създаде вакуум, в който Китай методично навлиза, пренаписвайки правилата на играта. Най-яркият символ на тази промяна се появи това лято в небето над Узбекистан – ескадрила от шест китайски многоцелеви изтребителя J-10CE. Тези самолети не са просто нова покупка; те са декларация, че руският военен монопол в региона вече е в миналото.
Основите на китайското влияние са икономически. Търговският обмен между Пекин и петте централноазиатски републики – Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан – достигна рекордните 106,3 милиарда долара през 2025 г., надминавайки двойно руската търговия от 51 милиарда долара. Китай вече е най-големият търговски партньор за всяка от тези държави поотделно, изграждайки мрежа от икономическа взаимозависимост чрез инвестиции в транспортни коридори, енергетика, суровини и железопътни проекти, като стратегическата линия Китай-Киргизстан-Узбекистан.
Но истинската промяна настъпва с оръжейните доставки. Десетилетия наред армиите в Централна Азия бяха изградени изцяло около съветска и руска техника, стандарти и обучение. Сега този модел ерозира. Русия, разкъсвана от войната в Украйна и задушавана от санкции, не може да поддържа предишния си капацитет за износ на оръжие. Нейният дял в световния оръжеен пазар е спаднал драстично. В този момент Китай, с огромната си и модерна отбранителна индустрия, предлага атрактивна алтернатива, способна да произвежда всичко – от дронове и бронирани машини до високотехнологични изтребители.
Придобиването на китайски изтребители като J-10CE е повече от единична сделка. То представлява дългосрочен ангажимент към цяла технологична екосистема – китайски радари, обучение, поддръжка, въоръжение и бъдещи модернизации. Такива решения не са за няколко години, а за десетилетия, обвързвайки държавите производителки с Пекин по начин, който Москва някога смяташе за своя привилегия. Казахстан проправи пътя преди години с китайски ударни безпилотни самолети Wing Loong-1, но Узбекистан направи решителната стъпка, която променя цялата динамика.
Въпреки това, Централна Азия не просто заменя една зависимост с друга. Стратегията на местните държави е да диверсифицират своите партньорства, възползвайки се от конкуренцията между великите сили. Те активно развиват отношения не само с Китай и Русия, но и с Турция, Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Южна Корея и държавите от Персийския залив. Предстоящата среща на върха Южна Корея-Централна Азия е ясен сигнал за тази многовекторна външна политика, целяща максимална свобода на действие и избягване на пълно обвързване с един единствен полюс.
Разбира се, Русия все още е значима сила в региона. Казахстан, Киргизстан и Таджикистан са членове на Организацията на Договора за колективна сигурност, Москва поддържа военни съоръжения, а милиони централноазиатски граждани имат силни икономически и лични връзки с Русия. Смяната на съществуващата военна инфраструктура е скъп и продължителен процес. Но фундаменталното вече се е променило: Русия губи правото да бъде единственият естествен и безалтернативен избор.
Войната в Украйна отвори врата, през която Китай уверено влиза. Докато Кремъл е ангажиран на западния си фронт, Пекин тихо, но сигурно консолидира позиции в регион, който Москва дълго смяташе за своя стратегическа периферия. Китайските изтребители в Узбекистан са повече от просто нови машини; те са предвестник на Нова Централна Азия – регион, където Русия все още има тежест, но вече не е единствена, а икономическата мощ на Китай все по-категорично се превръща във военно и стратегическо влияние.