Когато мислим за екологичния отпечатък на храната, често се фокусираме само върху съставките в чинията си. В действителност обаче пътят от нивата до трапезата е осеян с невидими емисии, които варират драстично в зависимост от това в кой град се намираме. Проблемът не е само в това какво ядем, но и в начина, по който храната се произвежда, преработва и транспортира.
Мащабно изследване на учени от Лайденския университет, обхващащо над 12 000 градски центъра в 159 държави, разкрива стряскаща статистика. Оказва се, че огромна част от климатичните щети са концентрирани в няколко точки: само 200 града са отговорни за близо половината (45,6%) от общите емисии на парникови газове, свързани с храненето, въпреки че в тях живее по-малък процент от градското население.
Анализът показва, че „виновниците“ за замърсяването се делят на две основни групи. От една страна, почти половината от разликите в емисиите между градовете се обясняват с хранителните навици на хората. От друга страна, почти равен дял се дължи на ефективността (или липсата ѝ) на веригите за доставки. Останалото са демографски фактори, като например възрастта на населението.
Този дуализъм прави борбата с емисиите сложна. В европейски метрополии като Париж и Берлин логистиката е добре организирана, но проблемът е в менюто – високият прием на месо и млечни продукти генерира огромен въглероден отпечатък. В азиатски градове като Джакарта и Дака ситуацията е точно обратната: хората залагат повече на растителна храна, но производството и доставките са толкова неефективни, че емисиите остават високи.
Има и градове, които се борят и с двете предизвикателства едновременно, като Лима и Сао Пауло, където са необходими промени както в диетата, така и в логистиката. Междувременно, в някои случаи като този на Кайро, липсата на достатъчно данни прави невъзможно определянето на точната стратегия за действие.
Основният извод от проучването е, че универсално решение за „зелено хранене“ не съществува. Всеки град се нуждае от индивидуален подход, базиран на местните икономически условия и навици. За целта е създадена платформата MATILDA-City, която позволява на местните власти да анализират своя специфичен отпечатък и да внедрят мерки, които действително работят за техния регион.