България се утвърждава като ключов играч на енергийната карта в Европа, благодарение на мащабни инвестиции в технологии за съхранение на електроенергия. Според Делян Добрев, страната ни е привлякла над 3 милиарда евро в този сектор само за последната година, което представлява около 3% от брутния ни вътрешен продукт. Основната част от този капитал идва от местни предприемачи, които са разбрали потенциала на съвременните енергийни системи.
Експертите посочват, че тези проекти са гръбнакът на новата енергийна стабилност в региона. Тъй като пазарът на електроенергия не познава държавни граници, България успешно действа като енергиен хъб. Стратегията е проста и печеливша: закупуване на евтина енергия от съседите през светлата част на денонощието, нейното съхранение и последващ износ към държави като Унгария, когато цените се покачват.
Вълнуващата новина за технологичния сектор у нас е влизането на гиганта Tesla. По думите на Добрев, водени са интензивни преговори, които вече дават резултат. Планира се изграждането на три стратегически обекта за съхранение на енергия, разположени в Стара Загора, Твърдица и Велико Търново. Проектът във Велико Търново се очаква да се нареди сред най-значимите по мащаб в цяла Европа.
Успехът на тези начинания е тясно свързан с развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Днес слънчевата и вятърната енергия са доказано най-евтиният начин за производство на ток, за разлика от ситуацията преди повече от десетилетие. Синхронизирането на ВЕИ със системи за съхранение е единственият устойчив път към по-ниски цени на електроенергията за потребителите и индустрията.
В сравнение с традиционните ядрени проекти, които изискват десетилетия за реализация и огромни капиталови разходи, съвременните системи за съхранение се строят изключително бързо – между 6 и 12 месеца. Слънчевите паркове се реализират за около 2 години, а вятърните за 3-4 години, което ги прави много по-гъвкави и икономически ефективни решения за енергийната независимост на страната.