Сирия отново е обгната от пламъци, но този път не от войната, а от социалния гняв. Масови протести разтърсиха страната след внезапното и драстично поскъпване на горивата, което превърна пътищата в арени на недоволство. Демонстрантите, в опит да бъдат чути, блокираха стратегически магистрали, включително ключовата връзка между Дамаск и Алепо, като използваха горящи гуми като символ на своето отчаяние.
Цифрите зад този гняв са стряскащи: цената на дизеловото гориво скочи с цели 40%, достигайки 175 сирийски лири за литър. Не останаха незабелязани и останалите енергоносители – бензинът А-95 поскъпна с 28%, А-90 с 26%, а битовият газ с около 9%. Тези стъпки на правителството се оказаха последната капка за население, което вече е доведено до крайната си граница.
За повечето сирийци това не е просто икономическа корекция, а въпрос на оцеляване. В страна, където според ООН 90% от хората живеят под прага на бедността, всяко увеличение на цените води до верижна реакция. Таксиметровите шофьори и търговците вече предупреждават, че поскъпването на горивата неизбежно ще вдигне цените на храните и зеленчуците, оставяйки семействата пред тежкия избор как да се издържат.
Протестите придобиха и политически оттенък, като гражданите вече не искат само ниски цени, но и сметки за управлението. Исканията за оставки на министрите на енергетиката и икономиката, както и на шефа на петролната компания, станаха централни в скандиранията. Хората изразяват ясен приоритет: вместо нови търговски центрове и инфраструктурни проекти, те искат базови условия за живот и достъпни цени на енергията.
От правителствена страна се опитват да оправдаят мерките като „временни“, посочвайки високите международни разходи и силната зависимост от вноса. Сирия разчита значително на руския суров петрол, но доставките са застрашени поради украинските удари срещу руски рафинерии и ограниченията за износ, въведени от Москва. Така сирийският потребител се оказва заложник на геополитическите конфликти и логистичните проблеми в глобален мащаб.