Официалното съобщение от страна на Газпром Армения гласи, че доставките на синьо гориво към страната се преустановяват за период от 11 дни. Причината, посочена от енергийния гигант, е извършването на планирани ремонтни дейности по ключовия газопровод Северен Кавказ – Закавказие. Въпреки че техническата поддръжка е представена като рутинна, анализатори виждат в това действие ясен знак за задълбочаващото се напрежение между Москва и Ереван.
Отношенията между двете държави достигнаха критична точка, след като Армения започна открито да търси по-тясна интеграция с Европа. В този контекст, макар Газпром да уверява, че битовите потребители и индустрията няма да усетят липса на ресурс благодарение на алтернативни доставки, икономическият натиск е очевиден.
Математиката зад енергийната сигурност на Армения разкрива сериозен дисбаланс. Докато страната разчита на близо 3 милиарда кубични метра руски газ годишно, доставките от Иран по схемата за бартер „газ срещу електроенергия“ възлизат на едва 470 милиона кубични метра. Това прави зависимостта от Москва изключително силна и стратегически уязвима.
Политическият контекст на ситуацията се корени в директните искания на Кремъл. Владимир Путин постави ултиматум пред премиера Никол Пашинян по време на среща в Киргистан – Армения трябва да вземе окончателно решение относно своя геополитически вектор чрез референдум до края на 2026 година, избирайки между Евразийския икономически съюз и Европейския съюз.
Въпреки опитите на правителството в Ереван да успокои обществеността, че вътрешните резерви и иранският внос са напълно достатъчни, местната опозиция използва ситуацията като повод за критика. Според критиците на Пашинян, залитането на страната към Запада може да превърне временните ремонти по газопроводите в трайни икономически санкции, които биха поставили Армения в тежка ситуация.