Войната в Украйна, макар и географски далеч от Източна Азия, започва да пренарежда политическите пластове в Тихия океан по неочакван начин. Доскоро Китай се възприемаше като единственият господар на съдбата на Северна Корея, но днес Владимир Путин и Ким Чен-ун изграждат съюз, който сериозно разклаща влиянието на Пекин. Това ново стратегическо партньорство дава на режима в Пхенян нещо, което той не е притежавал от десетилетия – реална алтернатива на пълната икономическа зависимост от Китай.
За Москва цената на конфликта в Украйна е огромна, като се изчислява на близо 290 милиарда долара годишно. Нуждата от ресурси принуди Кремъл да потърси помощ от Пхенян, който отговори мащабно. Според данни на разузнаването, Северна Корея вече е изпратила над 15 милиона артилерийски снаряда и хиляди военнослужещи в подкрепа на руската армия. Този военен „експорт“ се превърна в истинска златна мина за Ким Чен-ун, носейки на страната му приходи между 7 и 14 милиарда долара – суми, които променят правилата на играта за изолираната севернокорейска икономика.
Дипломатическото раздвижване също е показателно за новата реалност. Докато преди Пекин беше задължителната първа спирка за севернокорейските дипломати, през последната година и половина интензитетът на срещите с Русия е почти три пъти по-висок от тези с Китай. Този факт е ясен сигнал, че Ким вече има втори силен покровител, който не само купува оръжията му, но и му осигурява дипломатически щит в Съвета за сигурност на ООН, подкопавайки лостовете за натиск, с които Си Цзинпин разполагаше досега.
Най-голямото притеснение за Пекин обаче не са парите, а технологиите. В замяна на снарядите, Русия вероятно предоставя на Пхенян достъп до чувствителни военни разработки – от усъвършенствани дронове с изкуствен интелект до технологии за ядрени подводници. Една прекалено силна и технологично напреднала Северна Корея е кошмар за Китай. Исторически Пекин предпочита Пхенян да бъде достатъчно стабилен, за да служи като буфер срещу американското влияние, но не и толкова мощен, че да предприема непредсказуеми провокации, които биха дестабилизирали региона.
Парадоксално, но руско-севернокорейската близост може да доведе до резултат, който Китай всячески се опитва да избегне: засилено американско присъствие в Азия. Всяка нова ракета или технологичен скок на Пхенян дава легитимен повод на САЩ, Япония и Южна Корея да задълбочават военното си сътрудничество. Страхът на Пекин е, че това може да отприщи ядрена верижна реакция, при която Сеул или Токио също ще поискат собствено ядрено оръжие за самозащита, обграждайки Китай с враждебни ядрени сили.
Въпреки официалните усмивки пред камерите, отношенията между Пекин и Пхенян винаги са били белязани от подозрение. В китайското общество и социалните мрежи Северна Корея често е разглеждана като „неблагодарен съсед“, докато към Русия и Путин има значително по-позитивни нагласи. Си Цзинпин сега е изправен пред дилемата как да запази контрола си над Ким, без да влиза в директен конфликт с интересите на Путин, който в момента е негов ключов съюзник срещу Запада.
В крайна сметка, съюзът между Москва и Пхенян е брак по сметка, който работи перфектно и за двете страни в условия на война. Путин получава така необходимите му боеприпаси, а Ким – валута и технологии, които му дават ново международно самочувствие. В тази ситуация Китай се оказва в ролята на страничен наблюдател, който вижда как монополът му върху влиянието в Северна Корея бавно се изплъзва, правейки регионалния баланс по-несигурен от всякога.