Националната агенция за приходите (НАП) започва мащабна офанзива срещу практиката на изплащане на астрономически заплати, зад които се подозира опит за избягване на данъци върху дивидентите. Инспекторите ще проверяват дали стотици българи, деклариращи доходи от порядъка на стотици хиляди евро месечно, всъщност не използват счетоводни трикове за източване на фирмена печалба под формата на възнаграждения.
Основната схема, която привлича вниманието на данъчните, е така нареченото „скрито разпределение на печалбата“. Чрез изкуствено завишаване на заплатите на собственици и управители, компаниите намаляват облагаемата си печалба. Тъй като данъкът върху доходите на физическите лица е 10%, а общата тежест при разпределяне на дивидент достига 15%, и предвид тавана на осигурителния доход, богатите успяват да спестят около 5% от дължимите налози към държавната хазна.
Статистиката за 2025 година е впечатляваща – около 100 души всеки месец са получавали възнаграждения над прага от 255 646 евро. Пикът е отчетен през декември, когато броят на тези „супер-служители“ е достигнал близо 300 души. Още по-фрапиращи са данните за петимата най-високоплатени българи, които за една година са инкасирали общо над 15,34 милиона евро, докато около 30 души са се разписвали срещу повече от 409 034 евро месечно.
Въпреки че НАП вече не разкрива индивидуални рекорди, историята помни случаи като този от 2022 година, когато най-високата месечна заплата в страната достигна колосалните 1,64 милиона евро. В момента официалните данни показват, че над 10 000 българи получават между 10 и 25 хиляди евро на месец, а малко над хиляда души декларират доходи, надхвърлящи 50 000 евро месечно.
На фона на тези милионерски суми, реалността за по-голямата част от работещите изглежда съвсем различно. Близо 63% от наетите лица в България, или около 1,6 милиона души, преживяват с до 1023 евро на месец. Интересно е да се отбележи, че близо 900 000 души все още работят на минимална работна заплата или дори по-малко, въпреки че общият брой на най-нископлатените работници бележи траен спад през последното десетилетие.
Положителна тенденция се наблюдава при средната класа, където броят на хората с доходи между 1500 и 5000 евро е скочил с над 50-60% само за две години. Това показва сериозно разместване в пластовете на трудовия пазар, макар и дистанцията между минималните и максималните възнаграждения да остава огромна. Контролните производства на НАП, които ще нищят легитимността на милионерските заплати, са планирани за периода 2027-2028 година.