Геополитическото напрежение около Ормузкия проток вече не е само далечен конфликт, а директна заплаха за енергийната стабилност на Стария континент. Последните данни за движението на танкерите разкриват тревожна тенденция – доставките на саудитски петрол, предназначени за европейския пазар, бележат рязък спад. Тази ситуация принуждава големите енергийни играчи да преразглеждат стратегиите си в движение, докато логистичните вериги се късат под натиска на регионалните конфликти.
Полският енергиен гигант Orlen, който разчита на саудитската суровина за близо 40% от нуждите си, вече усеща ефектите от кризата. Докато през август към пристанището в Гданск са отпътували десет танкера, плановете за септември предвиждат едва три съда. Въпреки че компанията уверява в стабилността на своите рафинерии, данните показват, че Европа все повече се обръща към алтернативни източници от САЩ, Норвегия и Алжир, за да запълни зреещата празнина.
Проблемите на Рияд се задълбочиха след атака с дрон срещу стратегическия тръбопровод „Изток-Запад“. Това съоръжение е жизненоважно, тъй като позволява заобикаляне на размирния Ормузки проток и транспорт на петрол директно към Червено море. Спрените мощности в момента поставят под въпрос капацитета на пристанището Янбу, чиито резерви могат да поддържат износа само още няколко дни. Ако ремонтните дейности се проточат, логистичното затруднение бързо ще прерасне в реален физически дефицит.
Пазарите реагираха мигновено на тези новини, като цените на суровия петрол сортове Brent и WTI скочиха с над 2.5%. Инвеститорите са сериозно притеснени от факта, че корабоплаването през ключови морски пътища е спаднало до критично ниски нива. Преди ескалацията на напрежението, през тези маршрути преминаваше една пета от световните доставки на „черно злато“, а сега трафикът е едва осезаем.
Допълнителен слой на несигурност внасят действията на хутите в района на Баб ел Мандеб. Контролът над този ключов пункт поставя под двоен натиск маршрутите през Червено море. За Европа това не означава непременно празни бензиностанции в краткосрочен план, но предвещава значително по-високи транспортни разходи и по-дълги срокове за доставка. В крайна сметка потребителите вероятно ще усетят тежестта на тези геополитически размествания чрез цените на горивата.