В свят, където изкуството често служи като огледало на обществото, а понякога и като негов провокатор, България стана свидетел на интересен сблъсък на ценности. Известният театрален режисьор Бойко Илиев отправи публичен призив към най-високите културни институции в страната – министъра на културата и председателя на Комисията по култура към Народното събрание – да наложат цензура върху спектакъла „Както в най-добрите дни“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“.
Ябълката на раздора е постановка, която според Илиев „представя еднополова любов като илюстрация на универсалната тема за любовта“. За него това е „идеологическа предефиниция на човешката природа“, която не съответства на „българските исторически, нравствени и православни традиции и на ценностите, свързани със семейството“. Призивът му е спектакълът, поставен от Марий Росен, да бъде ограничен или премахнат от редовната програма на престижния театър.
Илиев не спира дотук, а настоява за въвеждането на „Закон за сценичните изкуства“, който да регламентира ролята на театъра в утвърждаването на „нравствени ценности и национални идеали“. Като основен аргумент се посочва фактът, че Театър 199 е държавен културен институт, субсидиран от бюджета, и следователно трябва да следва държавната културна политика за опазване на наследството и националната идентичност. Той също така иска „ясни критерии за възрастово обозначаване на спектакли със специфична тематика“.
От другата страна стои Театър 199, който описва „Както в най-добрите дни“ като „спектакъл за любовта и онези срещи, които променят живота ни. С много фин хумор, деликатност и човечност пиесата ни напомня колко ценни са миговете, в които успяваме истински да бъдем един до друг – въпреки времето, разстоянията и неизбежните промени“. Премиерните дати са били напълно разпродадени, а публиката е посрещнала представлението с голямо одобрение, което поставя под въпрос твърдението за несъответствие с обществените нагласи.
Този инцидент повдига важни въпроси за границите на артистичната свобода, ролята на държавата в културния живот и интерпретацията на „традициите“ в едно модерно общество. Дали изкуството трябва да бъде пазител на утвърдени норми, или негова мисия е да предизвиква, да разширява хоризонтите и да провокира размисъл дори по чувствителни теми като любовта във всичките ѝ форми?
Бойко Илиев, ветеран в българския театър, създател на „Нов театър НДК“ и първия частен театър „Диалог“, с дългогодишна кариера и постановки на автори като Чарлз Буковски и Уди Алън, сега се оказва в центъра на дебат, който далеч надхвърля конкретния спектакъл. Той е един от гласовете, които се опасяват от разрушаването на традиционните устои, докато други виждат в подобни постановки израз на съвременното разбиране за човечност и универсалност.
Предстои да видим как институциите ще реагират на този призив за цензура и какъв ще бъде отзвукът в българското културно пространство, но едно е сигурно – дебатът за изкуството, свободата и ценностите тепърва ще продължава да вълнува обществото.