Светът на футбола потъна в скръб след новината за кончината на една от най-ярките фигури на италианския и европейския спорт – Алесандро Мацола. На 83-годишна възраст си отиде човекът, който за мнозина беше просто Сандро, но на терена се превръщаше в истински колос. Неговата кариера остава в историята като пример за лоялност и отдаденост, каквито рядко се срещат в модерната ера на играта.
През целия си 17-годишен професионален път Мацола не облече нито един друг клубен екип освен този на своя любим „Интер“. С „нерадзурите“ той изкачи всички възможни върхове, печелейки четири пъти титлата на Италия и триумфирайки два пъти последователно с Купата на европейските шампиони през 1964 и 1965 година. Тези златни години за миланския гранд бяха белязани и от две Междуконтинентални купи, които утвърдиха тима като световна сила на клубно ниво.
Индивидуалните му постижения също бяха впечатляващи и го поставиха сред елита на неговото поколение. През 1965 г. той стана голмайстор на Серия А със 17 попадения, а през 1971 г. бе съвсем близо до най-високото индивидуално отличие във футбола – „Златната топка“, оставайки втори единствено след великия Йохан Кройф. Неговата елегантност и визия на терена го правеха незаменим лидер както в клуба, така и в националния отбор на Италия.
Със „Скуадра Адзура“ Мацола записа 70 участия и отбеляза 22 гола, като бе ключова част от състава, спечелил европейската титла през 1968 г. Той бе и в основата на италианския поход до финала на Световното първенство през 1970 г., където отборът остана със сребърните медали. Участията му на общо четири световни първенства (1966, 1970, 1974) го нареждат сред най-дълголетните и успешни играчи на международната сцена.
Съдбата на Сандро бе дълбоко свързана с трагичната и същевременно славна история на италианския футбол още от раждането му. Той бе син на легендарния Валентино Мацола – капитанът на „Гранде Торино“, който загина в самолетната катастрофа край Суперга през 1949 г. Въпреки тежката семейна загуба в ранна детска възраст, Сандро и неговият по-малък брат Феручо успяха да продължат футболното наследство на фамилията, оставяйки своя собствена незаличима следа.
Българските футболни фенове също пазят спомени от срещите си с Мацола на терена. Той бе участник и в трите епични сблъсъка между „Интер“ и ЦСКА през 1967 г. в полуфиналите на КЕШ. Тогава „червените“ принудиха италианския гранд да играе трети, допълнителен мач в Болоня, в който Мацола и неговите съотборници успяха да измъкнат минимална победа с 1:0, спирайки българския шампион на крачка от исторически финал.